Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 1 октомври 2007:

Бойкот Чака Пената

Накратко:
„Сираков и ко” ще oтстрани Димитър Пенев, който не се вписва в задкулисните им игри за овладяване на националния отбор и футбола у нас.

Цикълът на колизиите около националния отбор безпогрешно следва състоянията и интересите на един кръг от личности и лобита в нашия футбол.

Неудобният Димитър Пенев

Сега, след 11-годишно прекъсване, на сцената отново излезе Димитър Пенев и войната за влияние веднага бе отворена. Причината е в това, че Стратега е представител на старата генерация и по-трудно се поддава на задкулисни внушения и лобистки схеми. Тоест Пената си чака премиите и бонусите за постигнати резултати, така както се случи на САЩ-94 и Евро-96, но едва ли ще подчини селекционерския си избор на клубна тенденция или на приятелски кръг.

И така треньорът на века автоматически става неудобен на доминиращата от доста време групировка под кодовото название „Сираков и ко”, която тотално беше подчинила Христо Стоичков на своите търговски цели. По тази причина предишният наставник на националите се самобламира с „мениджърските” повиквателни за Иванков, Гонзо, Зоран Янкович..., които трябваше спешно да бъдат извадени на международната сергия.

И се започна – от ехидни писания за старозаветната треньорска философия на Пенев и симпатични майтапи с неговата странна лингвистика до открити обвинения за това, че селекционерът бил... пренатоварил и контузил новия българин Лусио Вагнер и освен това събудил много рано сутринта след контролата с Уелс в Бургас националите на „сините”... Станимир Стоилов направо заяви, че оттук нататък от „Герена” няма да пускат своите хора за приятелски мачове, а Наско Сираков не е необходимо да говори.

Саботажите на Сираков

Човекът с пурата дърпа конците на всички комбинации в днешния ни футбол, а и добре се помни как през 1993 г. като играч той бойкотира представителния тим, воден от Пената, в навечерието на парижката епопея на „Парк де Пренс”. Впрочем в средата на 90-те и тогавашният бос на „Левски” Томас Лафчис в няколко случая влезе в конфликт с националния отбор, тъй като се стремеше да превземе най-престижната територия контролирана по онова време от „червените” кадри Димитър Пенев, Стоичков, Костадинов, Любо Пенев, д-р Гевренов и т.н.

Сега конюнктурата е различна, клубното разделение от младите години на „четвъртите в света” отдавна е отстъпило място на общия търговски и властови интерес във и чрез БФС, но има и някои общи моменти.

В навечерието на САЩ-94 Лафчис и Сираков работеха срещу Димитър Пенев и се стремяха да го сменят с наставника на „Левски” Георги Василев, за да затворят кръга на доминация-та си у нас. Сега „сините” отново имат приоритет, но пак представителната формация им се изплъзва в присъствието на мъдрия мировянец. А при очертаващата се криза на „Герена” след Тампере, ескалацията на напрежението около „трикольорите” може да помогне за замазване на бакиите и за отклоняване на удара от главните заподозрени за провала в Европа.

Пената обаче никак не е лесен. Преди години той си затрая за изпълненията на Сираков и в крайна сметка го заведе в Щатите и после двамата се целуваха под знамето, без много да се обичат. Така и сега новият стар селекционер пусна в Бургас „стоичковите” национали от „Левски” - Телкийски, Йовов, Вагнер, за да започне лека-полека да ги слага встрани и да търси по-добри алтернативи. Ако, разбира се, му стигне времето, тъй като при нормалната загуба в Холандия на 8 септември току-виж се оказало, че чичо Пенчо е най-големият виновник и за летните пожари.

Нищо чудно Наско да готви резервен селекционерски изход за своя подопечен Мъри, ако нещата на „Герена” не се оправят. Или пък да се върне към вечно актуалния и удобен вариант с Димитър Димитров – Херо, който беше „синдик” по времето на Ицо и не беше назначен на мястото му само от кумова срама заради „екипната отговорност”...

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 35 (199).