Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 18 февруари 2008:

Футбол за Двама

Накратко:
Традиционните победители в анкетата „Футболист на годината” Бербатов и Мартин Петров няма как чрез манипулации да бъдат изместени от първите две места.

Не е необходимо да си капацитет или ясновидец, за да предвидиш, че Димитър Бербатов и Мартин Петров отново ще разделят първото и второто място в анкетата за „футболист на го-дината”. От началото на новото столетие футболът у нас е игра за двама и алтернативи просто няма.

Липса на Конкуренция

В края на 2005-ата някои засегнати от тази дуалистична диктатура се опитаха да спретнат профсъюзна масовка в нощен стил „Играч на века” и в полза на Даниел Боримиров, но тази кампания направи своите инициатори за смях.

Сега обидените от кристалната предвидимост на допитването пускат иронични реплики - „обезличаване на анкетата”, „клубен вот” и т.н., но нима двамата фаворити са виновни за липсата на конкуренция и как медиите, които не биха имали нищо против една промяна на върха, могат да си плюят на авторитета до такава степен, че да пренебрегнат международната оценка за Митко и Мартин.

Това че Бербатов и Петров по правило бележат или изработват три-четвърти от головете на националния тим, се доказа и в последните евроквалификации. А статутът им на звезди от най-висока орбита се препотвърждава всяка седмица в Англия. И то в каква среда, при каква конкуренция и пред какво жури! Аудиторията на Премиершип почти се припокрива с населението на планетата, така че двамата не са само европейски, а световни играчи.

Димитър Бербатов и Мартин Петров съотборници в националния отбор
Мартин Петров и Бербатов са без конкуренция у нас от началото на века

Подгласници

Родната анкета стана надбягване с два коня и заради класата на обичайните победители, но и заради постепенното отпадане на потенциалните претенденти.

Третият от „голямата тройка” - Стилян Петров, напоследък е повече резерва, отколкото титуляр. Неговият футболен капацитет се оказа достигнат в младежка възраст и халфът по-скоро поддържа вече постигнато статукво.

Други двама от българската колония на Острова - Светльо Тодоров и Валери Божинов, също не могат да претендират за главни роли. Първият след безкрайните си контузии, а вторият заради коварната ранна слава с фолк-гарнитура и силиконови подправки.

Други Кандидати

Постепенно в миманса преминаха и други кандидати:

Тиканите напред като възможна алтернатива Христо Йовов и Димитър Телкийски, се оказаха трансферни цели на последния в Кипър и на 13-ия в Украйна, а талантът Валери Домов-чийски е заплашен от луксозно вегетиране като вечна надежда. В Русия се загуби и Цветан Генков.

Покрай изпадналите от коловоза се мяркат неколцина по-сериозни заявки за участие, макар и с местни номинации:

... плюс хваналият последния влак за Европа Станислав Ангелов и неговите спътници от Бундеслигата

Това е всичко. Тесен избор от още по-мижава вътрешна състезателна среда. Ограничена международна легитимност, базирана на две безспорни и шест-седем епизодични имена.

При това положение Бербатов и Мартин няма как да не си предават щафетата за „Футболист на годината”. Освен че са големи играчи, те са сами на пистата. И родната публика, дашна за всевъзможни манипулации и масови заблуди, този път дори не може да бъде залъгана с дълголетието на Боримиров или с младостта на Ники Димитров. Чисто и просто в момента България е малка футболна гара за...двама.

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 216.

> Други статии от „Спорна Топка” (пълен списък)