Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 22 юли 2007:

Футболен Кримифолк

Накратко:
След промените на Балканите от началото на 90-те футболната югомафия, чрез мениджъри и треньори покрива цяла Европа. Аферата с укрити доходи и размити следи на финансовите потоци естествено не можеше да пропусне България.

Трансферите на Цеца Величкович

Тези дни стана ясно, че сръбската фолкбогиня Цеца Величкович в качеството си на вдовица и наследница на убития националистически кумир в западната ни съседка Желко Ражнятович (Аркан) е усвоила 18 милиона евро от трансферите на редица футболисти.

Разкритието бе направено от важен фактор във ФК „Обилич”, който бе собственост на Аркан, а след смъртта му премина в ръцете на певицата. Тя пък се оказва също толкова ловка и зад кулисите, както и на сцената. Прочутата бизнес дама се е възползвала от остатъчното влияние на своя съпруг, а също и от прословутата футболна югомафия, която чрез мениджъри и треньори от десетилетия покрива цяла Европа.

Аферата с укрити доходи и размити следи на финансовите потоци отвежда към офшорки в Кипър, а сред имената в трансферния трафик се споменават и няколко познайници от българското първенство:

От тях единствен капитанът на тима от Ловеч се задържа дълго, докато останалите минаха и заминаха като типични търговски пътници – със своите пари и комисионите за ...Цеца Величкович.

След глобалните политически промени от началото на 90-те години и разпадането на бивша Югославия Балканите се превърнаха в истинско Елдорадо за всевъзможни футболни аферисти

Наличието на добра и евтина „стока” и най-вече липсата на правила в разградените и корумпирани държави стимулираха и експорта на Запад, и регионалния оборот. Затова кланът Аркан е печелил големи пари от едри риби като сръбския национал Лазетич, продаден в Италия, и по-дребни суми от периферни играчи като споменатите гастрольори в родната „А” група.

Общият баланс от сделките очевидно не е никак малък, след като Цеца се е облажила с цели 18 милиона в нови европейски пари.

Цеца и Аркан на сватбата им
След смъртта на съпруга си Цеца прибирала всички пари, които влизали в клубната каса, отпускайки само средства за най-неотложни нужди

Югомафията в България

Футболната югомафия естествено не можеше да пропусне България, още повече, като се има предвид общият социален корен на новите босове на играта от двете страни на Калотина. Процесът се разви особено силно в средата на 90-те години, когато един от лидерите на СИК – Милчо Бонев (Бай Миле), наложи сръбската футболна връзка у нас като продължение на балканския „ъндърграунд”. Публична тайна е, че по онова време ФК „Славия” бе нещо като гара разпределителна за играчите, внасяни чрез Бай Миле и поемащи към „Герена”, „Армията”, „Надежда”, Пловдив, Варна, Кюстендил, Петрич...

По същото време в нашата страна завоюваха позиции неколцина сръбски мениджъри – Деян Башич, довел Люпко Петрович в „Левски”, Петар Николич, Любомир Воркапич... Възможно е някои от тях да са работили като подставени лица на Аркан и по-късно за неговата вдовица. При всички случаи активният оборот в тези години по балканския коридор е заобикалял законите и се е движил в необятното поле на нашенския „демократичен Клондайк”, за да се натрупа такава колосална печалба във финансовия будоар на фолккралицата Цеца Величкович.

И с просто око е видно, че футболният бизнес почти изцяло се покрива с лицата и схемите от подземния свят. А ритъмът на фолка окончателно оформя класическия мутренски жанр...

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 26 (190).

> Други статии от „Спорна Топка” (пълен списък)