Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 23 ноември 2007:

Балъков Плаши Омертата

Накратко:
Кандидатурата на Балъков за национален треньор не се харесва на БФС, тъй като им е нужен послушник, който да не се меси в задкулисните им игри.

Стане ли актуален въпросът за нов национален селекционер, футболната олигархия се консолидира като желязна болшевишка организация. Всякакви лични и групови колизии отиват на заден план в името на статуквото и омертата.

Търси се Послушен Треньор

Причината е в това, че първият треньорски пост в страната е изключително важна позиция с пряко отношение към финансовите потоци в играта и по-точно към трансферния и рекламния маркетинг. Освен това носителят на тази номинация и стоящото зад него лоби придобиват значителни възможности за влияние върху вътрешното първенство и клубната конкуренция.

Ето защо в момента силните на деня в БФС са заети със сложни сметки на кого да поверят рисковото наследство на Христо Стоичков, така че хем да удовлетворят обществената нагласа за промяна, хем да запазят механизмите си за контрол.

Без съмнение Боби Михайлов и неговите сиви кардинали Наско Сираков и Данчо Лечков щяха да се чувстват най-уютно със Станимир Стоилов като техен директен пълномощник, така както наскоро в прав текст го заяви президентът на БФС, но на този етап треньорът на „Левски” е държан в резерв от своя гуру на „Герена”.

След двата „приятелски” мача с Беларус, спечелени триумфално от Мъри, Димитър Пенев дойде на смяна, за да омекоти удара от предизвестеното фиаско в евроквалификациите, но повече импаси не вървят. До края на годината трябва да се разбере кой ще води разцентрования национален тим, превърнат в „офшорна зона” от „Ко”-то в Изпълкома на централата и неговите креатури от второто и третото мениджърско ниво.

Рискът с Балъков

Тези дни на дневен ред излезе кандидатурата на Красимир Балъков, която се ползва със сериозен обществен консенсус. А като потвърждение на това, колко сметки се преплитат около селекционерския пост, подшефните на олигархията медии незабавно вдигнаха жълт картон на звездата от Велико Търново, Лисабон и Щутгарт.

Краси искал милион евро за ангажимента си, освен това претендирал за пълна самостоятелност и цялата власт върху пирамидата на националните формации, а отгоре на всичко възнамерявал да си сложи синекурен буфер, който да поеме негативите при евентуален неуспех в световните квалификации. Твърде е възможно Балъков наистина да е предявил подобни претенции, но повечето от тях са съвсем основателни. А финансовата страна не би трябвало да е проблем, след като Боби Михайлов заяви, че парите за нов селекционер, дори от чужбина, са осигурени.

Изискванията за самостоятелност на Краси са изплашили хората в БФС.

Очевидно превантивната атака има за цел да предупреди Балъков, че цената за неговото назначение е съобразяването с установеното статукво от неговите колеги от златното поколение. За тях той е рискова опция и заради непредвидимия му характер, и заради категоричното му дистанциране от преврата на „четвъртите в света” преди две години, и заради стремежа му да се държи настрани от нашенските футболни схеми и потайности.

Наставник от Чужбина

От тази гледна точка за „Ко”-то е по-изгоден някой чужденец, който ще струва същите пари, но за ограничения си мандат няма да има време, желание и сили да смущава комфорта на Михайлов, Сираков, Лечков, Костадинов и присъединените към тях вечни тарикати от типа на Леков, Касабов, Орманджиев..., които застанаха на входа и на изхода на българския футбол като ръководители на БФС, на водещите клубове, на мениджърски групировки в сянка, като функционери във ФИФА и УЕФА и дори като политически фигури...

Интересното е дали Балъков ще приеме неписаните условия на олигархията, или ще се опита да осъществи солова акция сам срещу всички?

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 208.