Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 5 март 2007:

Грандовете Взеха Държавата за Канарче

Накратко:
Корпоративните интереси на клубовете се представят като обществени, за да сложат ръка върху милиони. Обектите трябва да се ползват само при държавен монопол.

Както всичко у нас, и темата за спортните бази се превърна в истерия. Всеки ден обвързаните медии бълват заклинания за края на българския футбол, ако държавата не подари стадионите на босовете, а по една телевизия дори пускат специален клип, от който лъха предизборен драматизъм. Да не говорим за безкрайните пледоарии по въпроса на „говорителите” на Чорни и Митал, съответно Георги Марков (Тодор Батков) и Александър Томов.

Целта на Кампанията

Чрез активното включване на кампанията на председателя на ПФЛ Валентин Михов се търси ефектът на „глас народен”, но истината е, че главната цел е придобиването на „Раковски” и „Армията”, които са може би най-скъпите парцели у нас към днешна дата. В „Славия” отдавна са си решили проблемите със Строителни войски, Гриша Ганчев си владее Ловеч, а ТИМ и Петрол нямат грижи с обектите във Варна Бургас. За масовката остават „Локомотив” (Сф) и пловдивските клубове, но залогът при тях едва ли може да се сравни с мизата при „Левски” и ЦСКА. И все пак близостта на стадиона в „Надежда” до търговската зона „Илиянци” не бива да се подценява...

Борисовата Градина

Публичното притискане на държавата за базите не е от вечера, като особени доскоро бяха началниците в ЦСКА Стефан Орманджиев и Лазар Василев. В края на миналата година техният бос Васил Божков загуби търпение да чака развръзката и това вероятно предопредели продажбата на „червените” на Примод Митал. Още със стъпването си на „Армията” пълномощникът на индийския милиардер - Александър Томов, подхвана на нов глас същата песен. Високите тонове на припева и мораториумът върху подобренията на базите остават впечатлението, че по примера на своите предшественици новите управници на Борисовата градина също са дошли по съвсем прагматични причини, а футболът е заложник на определена финансова схема.

Така щеше да изглежда „Армията” според Васил Божков, ако бе получил базите

Стадион „Раковски”

Активизирането и истеризирането на кампанията в последните седмици се дължи на активното участие на „Левски, тъй като „сините” по правило вдигат много шум около себе си. Особено когато на предна линия излезе Георги Марков. Босовете на „Леге” 10 очевидно напипаха голям удар, след като включиха в пакета от исканията си и стадион „Раковски”. До сега се знаеше, че работата около „Герена”, общо взето, е оправена от бившия столичен кмет Софиянски и на „левскарите” са спестени каузите на „армейците” с военното министерство.

Изеднъж се оказа, че христоматийният антикомунист Георги Марков, който след 10 ноември 1989г. се дереше: „Левски, оле, нищо общо с МВР!”, сега припозна „омразното ведомство” като свое и ляга и става със заклинания за стадион „Раковски”. Въпреки че „сините” нямат никаква юридическа и историческа връзка с този обект, ако не се смятат двайсетте милиционерски години, като „Левски-Спартак” - от 1969 до 1989-а.

Георги Марков вярва във връзката между „Левски” И МВР

Няма да е изненада, ако в близките дни, по примера на хората на Чорни, и на армията разширят обсега на претенциите си, например към стадион „Септември”, който също две десетилетия бе в рамките на ЦСКА „Септемврийско знаме”. Или пък „Славия” си потърси някогашните еврейски имтоти край руски паметник, а „Локомотив” (Сф) протегне ръка към старото си игрище в „Захарна фабрика”.

Решение на Проблема

Ясно е, че обектите по някакъв начин трябва да се предоставят за позлване на клубовете, след като у нас е неприложим западноевропейският вариант на общинска собственост. Но само при държавен монопол, за да няма промени в „отреждането”, така, както се случи с черноморското ни крайбрежие, превърнато в строителна лудница. Ако се допусне либерален режим, е възможно един ден безценните имоти да бъдат отделени от клубовете чрез всевъзможни юридически хватки. Или пък при евентуални препродажби „недвижимостта” да се размие между старите и новите собственици.

Основното е базите да вървят с клубовете като гаранция за развитието на футбола и спорта въобще, без да влизат в активите на съответните търговски дружества. Нашенските босове са свикнали да представят личния си и корпоративен интерес като обществен и много лесно искат да хванат държавата за канарче. Като срещу някакви хипотетични инвестиции, които би трябвало да са естествено присъщи на техните АД-та, искат да сложат ръка върху стотици милиони.

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 9 (173).