Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 5 август 2007:

Мегаломания за Местна Консумация

Накратко:
Договорите на Ники Михайлов и Мишо Александров с „Ливърпул” бяха раздухани до небесата, а това са само попълнения за младежките формации, от които я излязат, я не, един-двама за представителния тим на „червените”.

Лятната сесия на футболната борса потвърди симптомите на едно старо заболяване на българския футбол - мегаломанията с балкански привкус, тоест - на гол тумбак чифте пищови.

Умопомрачение на Медиите

Две млади момчета - 19-годишният вратар на „Левски” Николай Михайлов и 18-годишният нападател на ЦСКА Михаил Александров, подписаха стажантски договори, с „Ливърпул” които нашенските медии раздуха до небесата (най-вече в случая със сина на Боби Михайлов), сякаш става дума за трансфери като този на испанеца Фернандо Торес от „Атлетико” (Мадрид) на „Анфилд” срещу близо 40 милиона евро.

Естествено оценката за футболните ни зрелостници е висока, перспективата - чудесна, но надеждата за пробив на Острова в никакъв случай не предполага чак такива клакьорски напъни. Стигна се дотам, че култовият автогол на Ники срещу „Вердер” и изцепките му из нощна София бяха интерпретирани от медийния слугинаж като връх на оригиналността и самобитността. Дано става въпрос за традиционното нашенско слагачество пред силните на деня, защото иначе масовата деменция придобива застрашителни размери.

Ники стана печално известен с фрапантната си грешка срещу Вердер Бремен в мач от Шампионската лига

Трансферна Политика на „Ливърпул”

А всичко е толкова ясно и просто - „Ливърпул”, както и останалите гиганти от европейския елит, всеки сезон инвестира в една широка селекция за млади таланти, които се включват в юношеските и младежките формации на клуба от града на „Бийтълс”. От тези стажанти я излязат, я не, един-двама за представителния тим на „червените”. Останалите биват преотстъпвани или продавани на по-скромни британски отбори, или заминават за континента.

Стратегията на петкратния европейски шампион предвижда инвестиции за експерименти и развитие в търсене на потенциални попълнения, както е в случая с нашите момчета. Скромните трансферни суми, заплатени за Ники и Мишо - по около 250 000 евро, са предвидени от нормативите на ФИФА при ангажиране на юноши без професионален контракт с родните им клубове.

За институция като „Ливърпул” е съвсем нормално всяко лято да похарчи два-три милиона за десетина таланти от различни държави, които да бъдат прекарани през филтъра на най-титулувания английски клуб.

В подготвителния клас българските кандидати на славата ще бъдат заедно със свои връстници от Унгария, Хърватска, Португалия, Франция, Белгия, Швейцария и т.н. Едва ли обаче в споменатите държави са изпаднали в умопомрачение от това, че техни таланти отиват да се пробват на голямата сцена.

Мишо е смятан от Спас Джевизов за най-големият талант на школата на ЦСКА

Дано Ники и Мишо направят решителната стъпка към майсторския клас и един ден да облекат харизматичния екип на Кигън, Далглиш, Ръш, Оуен, Джерард... Тогава вече ще имаме основание да ги славословим като приемници на Митко Бербатов! Сега можем да им пожелаем успех, а другото е мегаломания за местна консумация.

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 27 (191).