Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 24 февруари 2008:
Властта в БФС Пази Последния Рубеж
Накратко:
Евтин български селекционер служи за алиби и гарантира оцеляването на футболната олигархия при пореден провал на националния отбор.
Отказ от Чужд Селекционер
Управляващото лоби в БФС напипа около Коледа единствения възможен ход за оцеляването си. Изпълкомът на Наско Сираков и Ко почти се отказа от привличането на чуждестранен селекционер и актуализира кандидатурите на Пламен Марков и Димитър Пенев.
Това се случи непосредствено след като бяха анонсирани няколко задгранични варианта, със съответна годишна миза между 500 и 700 хиляди евро:
- Сречко Катанец
- Вини Шефер
- Тери Винейбълс
- Клаус Топмьолер
Този завой очевидно се дължи както на негласния обществен сондаж по темата, откроил скептицизма на българина по адрес на евентуалния външен наемник, така и на изчислението на рискове, извършено от наследниците на Иван Вуцов.
Впрочем Сивия кардинал бавно и полека се завръща на сцената или зад нея, след като се разбра, че той ще поеме някаква мистична роля в управлението на представителния тим. Като начало при изработването на програмата за световните квалификации.
Същият Резултат за По-Малко Пари
Дали с помощта на Вуцата, или след внимателно четене на вестници, но „четвъртите в света” и присъединилите се към тях тарикати от Изпълкома са калкулирали възможните последствия и са стигнали до неизбежния извод, че един селекционер от чужбина ще им донесе повече проблеми, отколкото ползи. И заради съвсем реалния пореден провал в квалификационния цикъл за Южна Африка 2010, и заради чувствителността на обществото към големите цифри, зад които нашенецът с основание съзира поредната финансова далавера.
С една дума - в Ко-то не са толкова глупави да си сложат бомба със закъснител под креслата, при положение че на финала резултатът може да е същият и с 50 000 евро на месец за Вини Шефер например, и с 5000 лева за Пената или за Пламен. А премиите за теоретично класиране на следващия Мондиал са най-лесната работа - можеш да обещаеш и милион като безплатна ипотека за надежди и спонсори плюс опция за прииходи от ФИФА, ако се закваси морето...
Изчисление на Риска
При тази схема футболното Политбюро просто няма как да загуби. Ако националният отбор има успех - властта е гарантирана поне още за петилетка, ако ли не - налице е алиби за оцеляване. Нали така искаше народът! Мъдър, държавнически подход - разумни разходи и доверие в българското. Учениците на Вуцов са прилежни кардиналчета. А отличникът с пушка и пура е направо готов за най-висш комбинаторски сан...

След Пената идва ред на Пламен Марков да играе ролята на бушон.
Алиби за Оцеляване
Маневрите на улица „Иван Асен II” №26, продължаващи с пълна сила по време на лов и карти, естествено са предизвикани не от някаква грижа за футбола, а от притеснението на кликата за любимата й власт. Наско, Боби и останалите са наясно, че брожението в страната срещу тяхното лично и олигархично управление става все по-силно, а представителният отбор е последният им рубеж.
От изявата на „трикольорите” и въобще от ситуацията около тях зависи овладяването или изострянето на кризата във властта. Промъкне ли се националният тим - бонусът е за началниците, провали ли се - виновна ще бъде целокупната среда на играта у нас.
При това положение е изключително важно какви „смекчаващи вината обстоятелства” си е осигурило Политбюрото. И затова Изпълкомът намери единствената възможна формула за овладяване на напрежението, като се отказа (засега?) от рисковата инвестиция с неизвестен край. Хвърлят на мнозинството Пената или Пламен и няма как да загубят - консенсусно, евтино и патриотично. Плюс алиби за милиони...
Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 217.