Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 7 октомври 2007:

Преходът Ликвидира Спорта

Накратко:
Българският спорт ще продължава да потъва, докато не бъде отново въведена държавно-ведомствената система, успешно прилагана на Запад.

Вярно е, че Цар футбол си е властелин на терена и в медиите, но освен него има и други на земята. Особено що се отнася до вечната олимпийска триада - лека атлетика, плуване, гимнастика.

В продължение на повече от век тези дисциплини са си извоювали статута на фундаментални елементи от ценностната система на петте преплетени кръга, завещани на цивилизацията от барон Пиер дьо Кубертен. А за наше огромно разочарование България все по-рядко присъства не само на почетната стълбичка под лавровите венци, но и въобще на световната спортна карта.

Равносметка След Осака'2007

Тези дни приключи поредното световно първенство по лека атлетика, на което нашата делегация се задоволи с едно четвърто място, а в същото време на предолимпийския квалификационен турнир гимнастичките ни останаха без квота за Пекин'2008. Не по-различно е положението и в плуването, където празнуваме един финал на Михаил Александров – постиженията на Петър Стойчев са по-скоро екзотични, отколкото представителни за басейна. Но това не е всичко – все по-редки стават медалите в щангите, борбата и бокса, да не говорим за художествената гимнастика, кану-каяка и академичното гребане. Тук-там остават самотни мохикани като Румяна Нейкова или някой стрелец, но тенденцията отдавна сочи надолу. Дали най-сетне ще се доберем до промоция на Олимпиадата в колективните спортове като баскетбол и волейбол?

Даниела Йорданова метри преди финала.
Даниела Йорданова (в ляво) финишира 4-та на финала на 1500 метра в Осака.

Причини за Сриването на Родния Спорт

Защо се получи така, че голямата спортна сила България, която твърдо беше в десетката на олимпийската градация до началото на 90-те, в момента се е сринала до миманса на елита? Много просто – освен много други неща мътният порой на прехода отнесе и основите на родния спорт. Поради идиотската идеологизация по темата след 10 ноември 1989 г. бе разрушена „светая светих” на олимпийските дисциплини – спортните училища с тяхната ранна селекция и специализация, а като продължение на деградацията спортът беше изхвърлен от армията, ведомствата, училищата и университетите.

И, естествено, пресъхна резервоарът за шампиони, медалисти и рекордьори, а разжалваните без вина треньори и специалисти поеха на масов гурбет зад граница. Върховете, постигнати от българските кумири...

... бяха отстъпени без борба на гърци, турци, хървати, французи, италианци, белгийци..

Държавно-Ведомствен Спорт на Запад

По ирония на съдбата новите западни съюзници се изхитриха и въведоха в употреба нашата политически отречена практика на държавно-ведомствения спорт, като вкараха в армията, полицията и администрацията преобладаващата част от олимпийските си състезатели

И как иначе, като не-комерсиалните спортове най-лесно се издържат и възпроизвеждат в гънките на бюджета, където винаги може да се намери място за няколко щата повече. В същото време комшиите от Румъния например също се постараха да съхранят, доколкото е възможно, „тоталитарната” инерция и засега удържат позициите си в леката атлетика, плуването и гимнастиката.

За нас отново остана горчивата поука, че като вечния „малък брат” сме се престарали в разчитането на посланията отгоре и сме разрушили основите на нещо значимо и ценно, създанено в продължение на четири десетилея от поколения българи. А най-тъжното е, че никой не ни е карал да се правим на по-католици от папата...

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 36 (200).

> Други статии от „Спорна Топка” (пълен списък)