Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 6 август 2007:

Руската Рулетка във Футбола

Накратко:
Манол Велев е поредният футболен бос покушен в борбата за надмощие между олигарсите, създадени от специалните служби, с цел легитимиране пред обществото.

Стрелбата застигна и Манол Велев, собственик на странната футболна симбиоза Горубляне-Академик (Сф). Преди него от босовете на „демократичния” спорт пред дулото се изредиха:

... без да броим по-дребните риби от подземната фауна и разминалите се атентати, които почти не оставиха незасегнат клуб от „А” РФГ.

Сюжетът е добре познат от южноамериканските криминални хроники с мирис на барут и кокаин, както и от посткомунистическото пространство в Източна Европа – от Белград до Урал. На доста места куршумите се оказват последният арбитър при разпределението на сферите на влияние в сенчестия и легалния бизнес, в спорта и по-специално във футбола. Така се движи руската рулетка, която решава кой да оцелее в джунглата на прехода.

Спортните Олигарси - Рожба на Специалните Служби

Ако се върнем на наша територия, ще видим, че имената и групировките, замесени в кървавата хроника, очертават желязна логика. А именно – босовете от стадиони и зали почти стопроцентово се покриват с новоизлюпените родни олигарси, които през последните 17-18 години сложиха ръка на значителна част от националното богатство и наследиха много от функциите на тоталитарната система. По неписан закон и „мултаците”, и „висаджиите”, и „сикаджиите”, и индивидуалните играчи, ако въобще има такива, произлизат от едно и също котило – специалните служби и техните дъщерни структури в спорта.

Технологията за налагане в обществото на споменатите фигури е идентична - в края на 80-те и в началото на 90-те разни не толкова изявени спортисти и други „артисти” изведнъж се оказаха в авангарда на тоталната социално-икономическа трансформация – най-напред по Указ 56, а после по Търговския закон. Смениха ладите с мерцедеси втора ръка, преоблякоха анцузите и за нула време стигнаха до ферари, яхти, частни самолети и имения в райски кътчета по света. А покрай всичко друго спортът им остана основно хоби.

Невидимите режисьори на „пазарната постановка” бяха изчислили, че чрез спорта ще легитимират най-бързо своите подопечни, ще ги превърнат в меценати и благодетели и по този начин ще спечелят обществени дивиденти и индулгенции. Финансовите измерения на схемата също не бяха за пренебрегване, тъй като подземният свят винаги е печелил от мускулите и адреналина. Като се започне от боксовите залагания в САЩ в началото на миналия век и се стигне до точните резултати в „Македонската Бундеслига” по долината на Струма...

Ето как кръгът се затваря – от Васил Илиев до Манол Велев, като съпругът на шефката на ведомство Весела Лечева едва ли ще бъде последната жертва на кървавия двубой за надмощие. Интересите, зареждащи куршумите, са многопосочни и многоцифрени – от строителството и еврофондовете до хазарта, а Мони (Манол Велев – б.р.) очевидно е станал мишена заради все по-нарастващия си апетит за влияние, преференции и печалби. Като в разказите за Клондайк той тръгна от дребно магазинче на гарата, за да „направи” капитал и да седне в ложата до президента на страната. Не беше нито най-образован, нито най-инициативен, нито най-ловък – просто задкулисната режисура го избра за един от отличниците на „демократичния преход”, вкара го във футбола и по пътя на черната логика го нареди в списъка на простреляните „меценати”от сивата България. Ако са нормални милионери, няма да ги гърмят, нали така...

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 28 (192).

> Други статии от „Спорна Топка” (пълен списък)