Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 7 август 2007:

Стратег за Алиби

Накратко:
Пената ще служи за камуфлаж на основната цел на „Наско и ко” - удържане на всяка цена в БФС, след като Стоичков се изчерпа в ролята си да отклонява критиките от властта.

Назначаването на Димитър Пенев за селекционер на националния отбор по футбол е въпрос на дни. Тази номинация е нормална и дори закъсняла с повече от десетилетие, откакто през лятото на 1996 г. Иван Славков и Иван Вуцов елиминираха Стратега след съвсем приличното представяне на „четвъртите в света” на европейското в Англия.

По онова време Батето беше подведен от задкулисните играчи от мениджърския бранш да смени твърдоглавия мировянец с по-удобния Христо Бонев. На пръв поглед справедливостта възтържествува и една неправда ще бъде поправена. Дали обаче управляващото лоби в БФС, наричано „Сираков и ко”, наистина е загрижено за доброто, или отново разиграва комбинация за обслужване на собствения си интерес?

Селекционерът - Буфер за Властта

Вече втора година новият Изпълком на БФС, ръководен проформа от Боби Михайлов, но всъщност доминиран от Наско Сираков и Данчо Лечков, прави всевъзможни обходни маневри около селекционерския пост с прозрачната цел да го използва като алиби за своята власт.

Дълго време големият заложник в тази игра бе Христо Стоичков, но откакто най-големият ни футболист хвърли кърпата тази пролет, положението на тарикатите от улица „Иван Асен” II стана по-сложно. Те загубиха основния си буфер, към който хитро насочваха общественото брожение. Впрочем напълно логично, като се има предвид, че у нас всяка власт в най-голяма степен зависи от резултатите на представителния тим, а сегашната ни формация е, меко казано, спорна.

Приказките за социални проекти за деца, юноши, инвестиции, инфраструктура и тем подобни са само за камуфлаж на основната цел - удържане на всяка цена в БФС и оттам реализиране на личните и груповите интереси на сегашната футболна олигархия. А те не са никак малки - през комфорта на Сираков на „Герена” и мениджърските амбиции на Емо Костадинов в Борисовата градина до новия кметски мандат на Лечков в Сливен...

Временният Вариант с Мъри

Най-верният сигнал за това, че върхушката няма намерение да реши принципно казуса около селекционерската позиция, бе постановката по „член 64” със Станимир Стоилов. Ако Сираков и неговите партньори наистина мислеха дългосрочно, а не конюнктурно, те щяха да заложат на Мъри не за два мача, а за две години.

По съвместителство с работата му в „Левски” или само в националния тим, тъй като под шапката на Наско на „Герена” всеки може да е треньор... Публиката обаче видя поредния маньовър за отвличане на вниманието и налагане на лични приоритети - Стоилов победи два пъти за три дни Беларус и доказа качествата си, неговият настойник с пурата напомни кой дърпа конците на футболния живот у нас, а вината-алиби на Христо Стоичков се открои още по-ярко. И от Испания буферът продължи да пази задкулисните диспечери, а дивидентите от пожарния вариант тепърва ще се ползват на клубното, мениджърското и медийното поле. Например Мъри може винаги да се върне на бял кон и да иска условия и преференции, които „Сираков и ко” ще му предоставят за благото на нацията. И най-вече на тази нейна част, която управлява футбола.

Сега дойде ред и на Пената да продължи мисията на своя ученик Ицо. И формулата на Изпълкома си е все същата - назначават голямо име и предварително си измиват ръцете с него. И кой ще ги съди, ако Стратега не успее да класира тима за европейското първенство, след като Стоичков евентуално е провалил кампанията? С незначителната подробност, че бившият селекционер беше оставен на поста след плачевните световни квалификации за Германия-2006 с една-единствена цел - да обира негативите, да пере пешкирите и да отклонява критиките от новото Политбюро на БФС.

Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 30 (194).