Георги Атанасов, „Спорна Топка”, 7 април 2008:
Томов Репетира за Олигарх
Накратко:
За да се задържи под прожекторите Лупи трябва да търси нов собственик на ЦСКА или той самият да стане такъв. Вторият вариант е обречен поради липса на пари.
В главоблъсканицата от милиони и милиардери около ЦСКА все по-ясно се откроява индивидуалната партия на Александър Томов.
Възкръсване на Обществената Сцена
Преди малко повече от година бившият вицепремиер възкръсна на обществената сцена най-напред като наместник на Прамод Митал на „Армията”, след това като председател на Надзорния съвет на клуба, сетне като президент, а от няколко дни вече се изживява почти като собственик на 30-кратните шампиони. Без дори да има формалната номинация на Тодор Батков под сянката на Чорни на „Герена”...
За соловата игра на Томов се разбра, когато той заяви, че Митал не дава пари за ЦСКА, а издръжката на „червените” пряко зависи от... доскорошния пълномощник.
Томов се радва на медиен интерес на „Армията”.
Следващата недвусмислена реплика на поливалентния политик гласеше, че статуквото в Борисовата градина не се променя дори при евентуална продажба на Кремиковци, тоест отборът вече е извън контрола на индийския магнат и изцяло зависи от своя местен пряк ръководител.
В процеса на тази нова самоидентификация на евросоцдемократа публиката научи, че неговият бизнес напредва бавно, уверено и законно.
Продаване на Кремиковци на Жеваго
Кулминацията на прераждането от наместник и мениджър в кандидат-олигарх настъпи след срещата на премиера Сергей Станишев с Митал миналия вторник, когато стана ясно, че продажбата на комбината на доведения от Томов украински милиардер Жеваго е поставена под въпрос.
Жеваго не получи Кремиковци.
Тогава главният директор на металургичния гигант окончателно се разграничи от своя лондонски принципал, като дори даде ултиматум за приключване на сделката и обеща извънредни действия при неспазване на крайния срок.
Професионалният актьор на прехода, естествено, не забрави да излезе на протест с работниците и да заяви на висок глас, че предприятието се нуждае от нови инвестиции за всичките си социални и екологични проблеми. В този момент не остана съмнение, че личната игра на Томов вече търси нови полета, извън периметъра на индиеца.
Три Версии за Tактиката на Томов
Първата версия за тактиката на мениджъра-президент на ФК ЦСКА е, че той разчита да запази собственото си статукво под егидата на намерения от самия него потенциален купувач от Украйна.
След това идва вариантът за печелене на време до лятото, когато с актива от 31-вата шампионска титла на „армейците” Томов би могъл да изтъргува много по-добре клуба и своя статут, отколкото в сегашната „революционна ситуация”.
Последните анонси навеждат и на трета хипотеза, а именно - пълномощникът сериозно се прицелва в позицията на олигарх, като за целта се стреми сам да овладее властта на „Армията”. За това обаче ще му трябват много свежи финанси, тъй като с изработените през зимния трансферен период 500 000 евро от Амунике и Чиликов ще бъдат затворени само празните джобове по текущите неизпълнени плащания.
Няма съмнение, че Томов ще върже бюджета до края на сезона с кредити, аванси, вересии и всевъзможни комбинации, на които е майстор. Ще бъде на трибуната и по време на честванията на 60-годишния юбилей на ЦСКА през май т.г. с държавно и международно участие. А после?
Евентуален Неуспех в Новата Роля
Един от най-големите илюзионисти на прехода има огромен опит в лавирането и оцеляването с честа смяна на фланговете - от БКП към модерното ляво, от БСП към реформаторското мнозинство на Иван Костов, оттам към самостоятелна игра за благословия от Социнтерна, за да затвори кръга като коалиционен асистент на Столетницата...
Очевидно Сашо Томов вижда в ЦСКА шанс да се задържи за дълго на обществената сцена, където бе изпаднал във втора политическа дивизия, преди да се появи под всекидневните медийни прожектори на „Армията”. Този път не само като изпълнител, а като реален бос. Дали обаче ще изиграе успешно новата роля, за която освен умелото говорене и ловката дипломация на посредника трябват и много, много пари?
Заб. Статията е публикувана във вестник „Уикенд”, Брой 221.